- Свогенска община  е богата на  реки, постоянни потоци  и извори, а някои  села по Искърското  дефиле, бедстват  без вода и са на воден режим. Как да си обясним това?

- „Вода газят, жадни ходят”. И до днес остават неизползвани много изворни води, които са на високо надморско равнище и могат да пълнят тръби с достатъчно налягане. И така ще отпадне необходимостта от сегашното използване на помпи. Тази възможност и досега си остава неизползвана. По причина недомислие, незаинтересованост и безхаберие. А където имаме такова водохващане, то се използва от съседни общини. Студена река е на наша територия. Но водата й отива по тръби за езерото в Петрохан и оттам – за Северна България. А водите на река Сирищна, извиращи от махала Меча поляна над Искрец, са хванати в мощен водопровод. Той има такова налягане, че прехвърля отсрещния планински склон и отива чак до селата в Софийското поле. В общината не изтича и капка от тях. Други общини ни взимат водата, а не внасят и един лев в нашия бюджет. Имало е идеен проект да се направи язовир на Батулийската река във високата й част и тази вода да потече към Кремиковци. Още един случай на експлоатация, който за щастие не е реализиран. Но можем да го осъществим ние и да имаме питейна вода в изобилие.

- Следва ли да обобщим, че в тази насока общината е длъжник на хората?

- Да. От друга страна, нашето богатство е видимо. И веднага влиза в плановете на други общини. По време на кризата с язовир Искър имаше репортажи, в които се твърдеше, че столицата можела да се снабдява с вода от Искрецкия извор, който е вторият по големина карстов извор в България – дебитът му е 4 куб.м. в секунда. Другите знаят какво могат да вземат от нас, а ние не можем да използваме собственото си богатство. Уж го имаме, пък го нямаме. На това положение трябва да бъде сложен край!

Референдуми до дупка!
Глас народен – глас Божи!

- Предизборната кампания е в разгара си, а малцина кандидати говорят по проблема за централизацията и децентрализацията в управлението. Защо?

- На първо място, защото ги е страх, казано разговорно, „да не сгазят лука”. Сиреч – да не разсърдят сегашното мнозинство, да не нарушат спокойствието на статуквото. И на второ, защото проблемът е изключително сериозен и дадените обещания ще изискват огромни усилия за изпълнението им.
Според Конституцията „общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление”. За съжаление този текст от основния закон си остава като празни приказки на пазара – само на хартия.
Вярно е, че след 1989 г. имаше много възможности за преодоляване на централно-плановото управление, за децентрализиране на властта. И за разширяване на автономията на местно равнище. Нищо подобно не се случи. Всъщност децентрализацията е процес на прехвърляне на пълномощия и ресурси за тяхното упражняване от държавните органи към общината с цел  укрепване на местото самоуправление. В това отношение сме на последно място в Европа. Обаче никога не трябва да се забравя, че според развитите страни проблемите на централизацията и децентрализацията в управлението са пряко свързани с цялостния процес на демократизация на обществото. И че степента на децентрализацията отговаря на степента на социално-икономическото развитие на една страна и е отражение на степента на демократизацията и зрелостта на гражданското общество. За какъв напредък на обществото и държавата можем да говорим у нас, когато управлението е като при социализма. Затова голяма част от кандидатите за кметове са бивши комсомолски и партийни секретари. И на кметуването се гледа не като на поет ангажимент към хората, а като на добро лично работно място най-малко за 4 години напред.
- Каква е картината за страната и по-конкретно за Свогенска община?

- Положението е като по Живково време – с управление „от горе” и липса на каквато и да е самостоятелност. Погледнато общо за страната, около 3 милиона избиратели в най-големите градове са лишени от правото си да избират своите районни кметове. В малките села – също. И така броят на лишените от глас нараства още повече. Районните кметове ще бъдат назначавани. Ясно е като бял ден – те ще бъдат послушни чиновници. Районите си остават, както и досега, без собствени бюджети.
Същото е и в Свогенска община. Тук пък селата остават без собствени бюджети. Кметовете им се избират, но те трябва да си набавят наколенки и да са готови да целуват ръка на общинското ръководство, защото са без бюджети. Но да бъдем справедливи – самото общинско ръководство, което и да е то, също не е в розово положение. Събраните приходи отиват в държавата, тя си взима процента и връща отгоре надолу толкова средства, колкото реши. Ето как централизацията ни е превзела на всички нива. Затова и общинските бюджети се правят по неясни формули.
- Какви възможности тогава остават пред общинския кмет?

- Никой закон не може да забрани на общинския кмет да стои близо до хората. Например в малките села няма да има избори за кмет. Тогава – правя местен референдум за кмет! Нека самите жители го посочат и да не го считат „пуснат отгоре”.
В други случаи ще са потребни усилия да се спре изтупването на брашнения чувал. Нашето население е ограбвано системно. Пример. Водоизточниците са на наша територия, но стопаните им са в София. Те прибират около 2 милиона лева годишно от нас и от тях връщат минимални пари за заплати на ВиК-Своге и за аварии. Но няма да вложат средства в подмяна на стария водопровод, който е етернитов, канцерогенен и напълно амортизиран. Ще се боря срещу всички подобни зависимости, защото са порочни и са на гърба на народа. Ето пример и за централизация от общината към селата. Жителите на Искрец плащат нереално скъпи автобусни билети до Своге, защото търгът за фирма превозвач се прави в общината, а тя от своя страна, обвързва линията с губещите линии до други високопланински селища. На практика искречани дотират губещи линии и калкулират огромни печалби на фирмата превозвач. Да не говорим, че никой не се интересува от прости неща като едно съобразено с потребностите на населението разписание. Искрецките деца, учещи се в Своге, трябва да се лишават от един час сън, да потеглят по-рано, да мръзнат през зимата и да се чудят какво да правят из свогенските улици, докато отворят училището. А пътят им е само 10 минути дотам.
А най-важното е да бъде наложен стилът на редовни допитвания, местни референдуми. Глас народен – глас Божи! Затова – референдуми до дупка! Само така ще надвием съществуващата повсеместна централизация.

Д-р  Александър Колев е кандидат за общински съветник в община Своге в листата  на Единна народна партия. Той е  със значителна медицинска практика: в Болница за белодробни болести  „Цар Фердинадт” в с. Искрец; в спешна медицинска помощ последователно на територията на София, Костинброд, Драгоман; има практика в направление „трудова медицина”.

Вече  е бил избиран за общински съветник в Свогенска община, където е  бил председател на комисията  по здравеопазване.

Всичко  това го прави кандидат, отлично познаващ съществуващите най-наболели и неотложни проблеми пхред населението в общината – както в областта на здравеопазването, така и в най-широкия спектър на обществения живот.

Чуйте и разберете: инж. Румен Григоров ще промени вашия живот към по-добро!

- Решаването на най-неотложните социални проблеми е приоритетно за кандидатите в листата на ЕНП, в която сте и Вие. Но сте също и лекар със значителна практика в гр. Своге и почти целият Софийски окръг. Кои според Вас са най неотложните проблеми пред здравеопазването в страната, които рефлектират и в Свогенска обищина?

- Освен лекар, аз съм и медицински мениджър с добра практика. Не бива да се делят проблемите в здравеопазването на по малко или по вече наболели и неотложни. Става дума за живота и здравето на хората. Това означава, че при всеки един случай трябва да се направи точно това от което пациена има нужда.

В настоящия момент здравеопазването ни е в пълен колапс. На практика няма налице проведена здравна реформа. Свидетели сме на пълен хаос и безхаберие по въпросите пред здравеопазването – както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от правителството като цяло. За съжаление такова отношение се наблюдаваше и от страна на ред предишни правителства.

За да се решат проблемите през здравеопазването ни като цяло и да се даде възможност на гражданите на страната ни да получат леснодостъпна и качествена медицинска помощ, според мен трябва да се направи следното:

• Административно управленчески

     - Промяна на Закона за здравно осигуряване:

• Премахване на монополна на Националната здравно осигурителна каса. Не бива и не редно НЗОК да работи като държавна банка, а в същност да не е банка.
• Създаване най малко на още една или две здравно осигурителни каси.
• Даване на възможност хората да се осигуряват здравно там, където те си изберат.
• Ясно представяне на обема лечебни дейности, осигурени от конкретната здравна осигуровка и как, в кои случаи и по какъв начин се доплаща в случаите, в които осигуровката не може да покрие направените разходи по проведеното лечение.
• В до болничната помощ

     - Промяна на закона за лечебните заведения.

     - Лични лекари:

• Ясно посочени правила и санкции на личните лекари, които не изпълняват добросъвестно служебните си задължения.
• Осигуряване на личните лекари с необходимия брой талони за изследвания и работата на лекарите специалисти.
• Осигуряване на 24 часово обслужване от личните лекари на здравно осигурените лица.

           Спешна помощ:

• Осигуряване на ежегодно обучение и преквалификация на лекарите, медицински специалисти и шофьори, работещи в спешна помощ.
• Увеличаване със 100 процента на заплатите на работещите в спешна помощ.
• Своевременна подмяна на амортизиралите консумативи, материално-техническа база и специализирани коли на спешна помо.
• В болничната помощ

     Промяна на закона за лечебните заведения:

• Създаване и успоредна работа на държавни и частни лечебни заведения със сродна специфика, дейност и специалисти.
• Дотиране на болничните лечебни заведения от държавата.
• Въвеждане при работа на диагностично свързаните заболявания по групи, с цел по доброто им обезпечаване, по добра диагностика и изход при лечението.

Разбира се, това са много сериозни промени, имайки предвид, че до настоящият момент дори доказалите се “добри промени” не работят както трябва.

Това  означава поставяне на здравеопазването на нови основи. Неслучайно и мотото на Единната народна партия е такова:” За хората на България – всичко с много любов!”

- Кандидат сте за общински съветник в Своге в листата на ЕНП. Какъв е девизът, който обобщава цялостното Ви виждане за промени в управлението и администратирането на общитата?

- Основният ми девиз е и ще бъде именно мотото на ЕНП. Само добро и само с добро при решаването на проблемите на жителите на град Своге и общината!.

Аз  съм бил вече в общинския съвет в. Своге. В тогавашната му работа бях председател на комисията по здравеопазване. Имам добър опит. Ще се стремя да подобря съществуващи механизми в общинската администрация при получаване и изпълняване на всеки един проблем на всеки отделен човек.

Ще  създам нови начини и ще открия нови средства за решаването на различните казуси на проблемите пред здравеопазването на общината.

Ще  намеря за това новите и необходимите хора и новите специалисти, с които ще решавам тези проблеми.

- Не е тайна,  че имате дългогодишно приятелство и партньорство с инженер Румен Григоров. Кое Ви дава увереност, че той е точно онази личност, която ще поведе общината и ще промени към добро живота на населението?

- С инженер Румен Григоров сме съученици и сме израснали заедно. През 1982г. заедно с него и още три момчета спечелихме конкурса на списание “Математика”. Оценката за Румен бе,че е природно надарен математик и е с невероятни възможности. По късно той получи инженерно образование. Освен това винаги е намирал решения в най заплетените задачи, а в последствие и в трудните промени на живота.

Заедно  завършихме и обучението, и преквалифицирането ни като мениджъри. Познавайки добрината, с която гледа на хората и ангажираността, с която подхожда към проблемите в техният живот, няма как да не съм убеден,  че именно той е необходимият и точен човек, който може да постигне високи резултати за жителите на Свогенска община.  Той има и образованието, и придобитите квалфикации, и опита на общински съветник през два мандата, и достойната биография на председател на две комисии към ОС – Своге, и практиката в частния бизнес, за да оглави и поведе политиката и практиката  на общинското ръководство към единствено желания резултат. А той е – жителите на нашата община да почувстват реална промяна във всекидневието си към добро, а родният ни край от социално бедстващ и застаряващ да се превърне в едно добро и желано място за живеене.